Шизофренията на един майстор..

Строиш си Стена.За сърцето.Сънуваш.Пропастите са локви.А не.Бурените имат бодли.Цветята.Пеперудите ги мразим.Гъсеници.В главата.Вещици с пеперудени крила.Феи със метли.Събуждай се.Вече.Виждаш едно.Друго се Случва.Пропадане.Дупка - липса на заек,даже не бял.Стена.Фас,рухване на пясъчни кули,мрази ги.Пеперуди,лъжа-просто светулки.Светлината дразни очите,Не стомаха.Стена,удар.Удар.НЕ пада.Фас.Време,тъпа сделка.С времето.Стена,втори удар.Духаш глухарчето.Не отговори търсиш.Въпроси.Стена,сблъсък.Трънчета в очите.Не в моите,на стената.Лоша рана.Не в главата.В мозъка.От Стената е.

1 коментара:

  • Анонимен | 28 април 2011 г. в 3:15

    Побеля ми косата, а стената пак е до земята.От мислите ще си направя гъбена чорба, ще има и цветя, онези с най-русите листа..Липса на подправки..ммм усети дима.Искам да отгледам кактус с 333 тръни, ще ги ползвам само за специални места.Няма да строя повече стена, за да виждам винаги дъга.Дали?..Излъгах.Светът заприлича на охльови в торба.Обичам да си мисля мръсни неща..какво от това?..Мразя хората които крадат сърца.Защо?..'щото нямат сърца.Лоша рана.Не в сърцето.От стената е.

Публикуване на коментар