Сигурно съм ти казвала..не мога да плувам.Не съм русалка..... Ти не помниш.Не слушаш...Чувстваш ли понякога? Глупавите ми отговори ...на смешните ти въпроси.Морска пяна....като в приказката да изчезна ли...да се удавя. Не съм русалка...знаеш,трябва.Боли ли те да знаеш,че ме бутна в океана...Или ти харесва да чоплиш нечия рана?Ти някога чувстваш ли?Морска пяна и сол в главата ти щипе....Трябва ми сигурно нова приказка....Трябват ми звездите,слънцето и тревата....водата и солта на теб....сълзи по стара домашна рецепта....оставям.Сготви си с тях любов....нахрани си душата.
Нямаш подходяща почва.Почвата е основата.Липсва ти...един цвят.Си само.Не знам кой.Посях те..вътре на топло...Между ръцете.Не.Между краката...Корените стигат на дълбоко...до ..главата...Къде ти е сърцето?Не ми стъпвай по крилата..Въображение имаш ли?Или си просто черно или бяло?Въпросите важни ли са..Когато имаш отговорите без тях..?.Страхът влюбен ли е в смелостта?
Или котката убива кучето ...само когато никой не гледа.Суета.Чакаш дъжда,а знаеш как се прави дъга.Лъжеш ли?Или..на тръните защо не казваш цветя.Боли ли те?
нали знаеш лъжата ..че била благородна лъжа ..е лъжа.
и знаеш ли ..че погледът ми говори много повече от твоите думи..знаеш ли, че очите ти...
отворени са за моите демони..И ти си виновния не аз...да влизат ...
знаеш ли ,че учтивостта е само формалност...и човечетата..хора ли са?
Знаеш ли?ПИТАМ ТЕ?Знаеш ли ...за любовта....
...не ми отговаряй.. не питах наистина... Знаеш ли, че липсата на смелост е престъпление към ..сам реши..дали земята, дали цветята или теб.
Отиваш на плажа и сядаш ..да търсиш спокойствие - недостижимо, смущавано от голите германски бабки.Не ставаш за русалка,носиш самодивски дрехи - мястото ти е в гората.Четеш Паулу Коелю,нали е модерен и припадаш от скука,историята на една проститутка и секс сведен до 11 мин.А мечаеш да си д-р Соколов в "Под Иготo"... ...бунтове водиш само в главата си. Цветя не се съдят в пясъка.
" Тези две костенурки познават човешкия вид по-добре от всички ни.И от много, много отдавна.
- Аз съм Уинстън.
- А аз се казвам Уинифрид.Бяхме родени преди повече от 700 години.
И през цялото време сме срещали много човешки същества.Те откраднаха и убиха...
- И унищожиха всичко.
- Много, много пъти.А ние им позволихме.И заради това,ние изгубихме всичко.Нашият любим дом, вече не е наш.Преди беше осеян с пъстри цветя.А сега е сив и пресъхнал.Небесата се огласяха отгласовете на хиляди различни птици.Сега е пълна тишина.В океанските вълниси играеха делфини и тюлени,целият живот вече е изчезнал.Нашият прекрасен дом,сега е целият пусто,черно,мрачно и петролно бунище.Целият свят е вече мрачно,черно и петролно бунище.
- Човекът е крадец!Той идва през нощта и взема каквото си иска от земята.Той е като змия, която ще си изяде опашката, за да оцеле..
Но Земята не принадлежи на човека.Той е просто малка част от нея.
Човекът не може да управлява нишката на живота.Сам попада в капана си.
- Тъй като всички ние делим общ въздух..Това, което човекът не разбира,е че каквото причинява на Земята,безусловно го причинява на себе си.И когато Земята е съвсем унищожена,а животните прогонени или убити..Човекът ще господства над света сам!Но така самотен и жесток, и той ще изчезне от лицето на земята."
Вътре в очите и търсиш.Себе си някъде да намериш.Любов трябва.Искаш ли..Не дали можеш.Трябва ли ти саксия да отгледаш цвете.Или само вода.Искаш от очите.Ти гледаш ли?Или виждаш.Аз не.Само усещам.Котешки сетива.Падна ли по гръб.Предизвикат вълните.Водовъртежи любовен сок.Объркват главите.Паразит малък.Голямо его.Живее.Не.В очите.В теб.Черна котка твърди,че е е жена,пресича ти пътя.Радвай се.НЕ.Щастие е това.Халюцинациите са слаби.Хапни си по-голямо парче.Душа.
и кожата ти не топли.Опитах се да се скрия в дясната ти ръка..Но пиша с лявата.Исках да ти направя сърце ...Хартиено,но все пак да имаш..да ме сложиш там..защтото там където си ме скрил е тъмно..без слънцето може да умра.Исках да ти направясърце..да имаш..но не мога режа с лявата ръка..сърца не могат да се правят..
Строиш си Стена.За сърцето.Сънуваш.Пропастите са локви.А не.Бурените имат бодли.Цветята.Пеперудите ги мразим.Гъсеници.В главата.Вещици с пеперудени крила.Феи със метли.Събуждай се.Вече.Виждаш едно.Друго се Случва.Пропадане.Дупка - липса на заек,даже не бял.Стена.Фас,рухване на пясъчни кули,мрази ги.Пеперуди,лъжа-просто светулки.Светлината дразни очите,Не стомаха.Стена,удар.Удар.НЕ пада.Фас.Време,тъпа сделка.С времето.Стена,втори удар.Духаш глухарчето.Не отговори търсиш.Въпроси.Стена,сблъсък.Трънчета в очите.Не в моите,на стената.Лоша рана.Не в главата.В мозъка.От Стената е.
Защото една розова лента и малко съжаление не са достатъчни.
Защото смелостта заслужава поклон.
Защото да изглеждаш по този начин не е по ничия воля,не срамно..не грозно.. и колкото и страшно да звучи не винаги означава смърт.
Защото трябва да можем да говорим и обичаме.
Защото не трябва да свеждаме глава.
Защото за такава битка трябва...войска.
П.П... "Обръснах главата си ...не умирам" импровизирана кампания в подкрепа на всички докоснали се до коварната болест..изпращам цялата си любов и топлина ..
П.П 2... Мария Бурова е най-талантливият човек, който познавам.
Тя си отглежда еднорог.Спаси едно куче от смърт.Срещна 17 котки,11 от тях черни..нито една не и пресече пътя,всички вървяха с нея.Тя си отглежда еднорог.Ти помни кучето и котките.
Рисуваше по кожата му.Рисуваше с пръсти,със зъби.....и с мигли.Превръщаше себе си в демон,а него в изкуство.Маслени бой се стичаха от очите и ...смесваха се с халюцинациите на тялото ..имаше правото и силата да изкривява всички граници.Обесваше малките хора на четката си..изчакваше да изтекат душите им в палитрата.После се събуждаше ..и рисуваше пейзажи- така я учеха..Стана любимия художник на хората.
Мозък чудовище.Яде себе си.Заради глада на другите.Объркал се ,че е сърце.Вода се газира - влюбва се в хапчето.Мозъкът повръща.Чай не може да се пие.Мозъкът повръща.Без лимон и без вода.Само запалка приканва дима..Мозъкът кашля...ама вече не го боли глава.
Мили мой айсберг, отказвам се.Да те разтапям.Не мога.Не ми е по силите.Освен това, не мога да плувам.Не ми се дави.Отказвам се да.. те разтапям.Мили мой айсберг... ти не заслужаваш да станеш вода.
Стъпваш по тревата ми-мръсен долен убиец.Късаш цветята ми-мръсен долен убиец.Сечеш дърветата ми- долен убиец такъв.Ядеш животните ми-мръсно животно такова.Обличаш се в кожите им и тъпчеш душите им - ядейки супа от нечии деца-мръсен долен убиец.И не спираш да искаш още-мръсен долен...%^$%#$... С цялата ми любов.
