Всяка снежинка аз съм...вледенявам те.

Усещаш ме.. когато ти стане студено...аз съм..ЛЕДЕНА СЪМ..такова било времето ..Така Трябва ..дебел лед да стъпваш спокойно,да не падаш всеки път.За топли мисли нямаш място ледникът в ума ти е гигант!

Всяка мъгла аз съм...обърквам те, не можеш да виждаш светът ..на хората..или човеците ..не знам ти как им казваш.

Всеки вятър аз съм...бутам те и  правя рани по колената и главата ти ...спъвам те ..отвявам душата ти.Мразиш.

Всеки дъжд аз съм... наводнявам те...и правя локви ..кал не където трябва.

                              

Всяка снежинка  аз съм...галя те,умирам от нежност..РАЗТАПЯШ МЕ...стопляш като капучино с шоколад...за малко.

Всяка мъгла аз съм... Прегръщам те далеч от погледа на хората или човеците ...избери си.

Всеки вятър аз съм...нося те с мен и ти шепна ...тайните за ..любовта на цветята и тревите...и как пчелите си губят ума.

Всеки дъжд аз съм..поливам и най-скритите места във теб .. да не си жаден..да не ти е сухо ..да можеш да ми набереш букет трева...

Сигурно съм ти казвала..не мога да плувам.Не съм русалка.....
Ти не помниш.Не слушаш...Чувстваш ли понякога?
Глупавите ми отговори ...на смешните ти въпроси.Морска пяна....като в приказката да изчезна ли...да се удавя.
Не съм русалка...знаеш,трябва.Боли ли те да знаеш,че ме бутна в океана...Или ти харесва да чоплиш нечия рана?Ти някога чувстваш ли?Морска пяна и сол в главата ти щипе....Трябва ми сигурно нова приказка....Трябват ми звездите,слънцето и тревата....водата и солта на теб....сълзи по стара домашна рецепта....оставям.Сготви си с тях любов....нахрани си душата.

Пресякох ти пътя.

Внимавай ...да не свърши въздуха.

Слушай.

Не какво ти говоря,а как те гледам.

Мелодия.Звук.Музика.ПЕСЕН за нечовека....

На мъркане всеки разбира...

А НОктите...без глас.Песен.Химн на котките.Свириш ли или главата ми пак ..ти помага?

Обърках се ..ключ сол съм...не нота!

Химн на котките....9 пъти повече любов.

НОктите...на дълбоко.

Нямаш подходяща почва.Почвата е основата.Липсва ти...един цвят.Си само.Не знам кой.Посях те..вътре на топло...Между ръцете.Не.Между краката...Корените стигат на дълбоко...до ..главата...Къде ти е сърцето?Не ми стъпвай по крилата..Въображение имаш ли?Или си просто черно или бяло?Въпросите важни ли са..Когато имаш отговорите без тях..?.Страхът влюбен ли е в смелостта?

Или котката убива кучето ...само когато никой не гледа.Суета.Чакаш дъжда,а знаеш как се прави дъга.Лъжеш ли?Или..на тръните защо не казваш цветя.Боли ли те?

Ровя в главата ти ...за червеи...да храня рибите.

Нали знеш усещането..веднага след повръщане..

лъжа е ,че е облекчение.

нали знаеш лъжата ..че била благородна лъжа ..е лъжа.

и знаеш ли ..че погледът  ми говори много повече от твоите думи..знаеш ли, че очите ти...
отворени са за моите демони..И ти си виновния не аз...да влизат ...

знаеш ли ,че учтивостта е само формалност...и човечетата..хора ли са?

Знаеш ли?ПИТАМ ТЕ?Знаеш ли ...за любовта....

...не ми отговаряй.. не питах наистина...
 Знаеш ли, че липсата на смелост е престъпление към ..сам реши..дали земята, дали цветята или теб.

Отиваш на плажа и сядаш ..да търсиш спокойствие - недостижимо,
смущавано от голите германски бабки.Не ставаш за  русалка,носиш самодивски дрехи - мястото ти е в гората.Четеш Паулу Коелю,нали е модерен и припадаш от скука,историята на една проститутка и секс сведен до 11 мин.А мечаеш да си д-р Соколов в "Под Иготo"... ...бунтове водиш само в главата си.
Цветя не се съдят в пясъка.

" Тези две костенурки познават човешкия вид по-добре от всички ни.И от много, много отдавна.

- Аз съм Уинстън. 

- А аз се казвам Уинифрид.Бяхме родени преди повече от 700 години.

И през цялото време сме срещали много човешки същества.Те откраднаха и убиха...

- И унищожиха всичко.

- Много, много пъти.А ние им позволихме.И заради това,ние изгубихме всичко.Нашият любим дом, вече не е наш.Преди беше осеян с пъстри цветя.А сега е сив и пресъхнал.Небесата се огласяха отгласовете на хиляди различни птици.Сега е пълна тишина.В океанските вълниси играеха делфини и тюлени,целият живот вече е изчезнал.Нашият прекрасен дом,сега е целият пусто,черно,мрачно и петролно бунище.Целият свят е вече мрачно,черно и петролно бунище.

- Човекът е крадец!Той идва през нощта и взема каквото си иска от земята.Той е като змия, която ще си изяде опашката, за да оцеле..

Но Земята не принадлежи на човека.Той е просто малка част от нея.

Човекът не може да управлява нишката на живота.Сам попада в капана си.

- Тъй като всички ние делим общ въздух..Това, което човекът не разбира,е че каквото причинява на Земята,безусловно го причинява на себе си.И когато Земята е съвсем унищожена,а животните прогонени или убити..Човекът ще господства над света сам!Но така самотен и жесток, и той ще изчезне от лицето на земята.  "         

                                                                                                          ANIMALS UNITED