речта на една костенурка..

" Тези две костенурки познават човешкия вид по-добре от всички ни.И от много, много отдавна.

- Аз съм Уинстън. 

- А аз се казвам Уинифрид.Бяхме родени преди повече от 700 години.

И през цялото време сме срещали много човешки същества.Те откраднаха и убиха...

- И унищожиха всичко.

- Много, много пъти.А ние им позволихме.И заради това,ние изгубихме всичко.Нашият любим дом, вече не е наш.Преди беше осеян с пъстри цветя.А сега е сив и пресъхнал.Небесата се огласяха отгласовете на хиляди различни птици.Сега е пълна тишина.В океанските вълниси играеха делфини и тюлени,целият живот вече е изчезнал.Нашият прекрасен дом,сега е целият пусто,черно,мрачно и петролно бунище.Целият свят е вече мрачно,черно и петролно бунище.

- Човекът е крадец!Той идва през нощта и взема каквото си иска от земята.Той е като змия, която ще си изяде опашката, за да оцеле..

Но Земята не принадлежи на човека.Той е просто малка част от нея.

Човекът не може да управлява нишката на живота.Сам попада в капана си.

- Тъй като всички ние делим общ въздух..Това, което човекът не разбира,е че каквото причинява на Земята,безусловно го причинява на себе си.И когато Земята е съвсем унищожена,а животните прогонени или убити..Човекът ще господства над света сам!Но така самотен и жесток, и той ще изчезне от лицето на земята.  "         

                                                                                                          ANIMALS UNITED