Пресякох ти пътя.
Внимавай ...да не свърши въздуха.
Слушай.
Не какво ти говоря,а как те гледам.
Мелодия.Звук.Музика.ПЕСЕН за нечовека....
На мъркане всеки разбира...
А НОктите...без глас.Песен.Химн на котките.Свириш ли или главата ми пак ..ти помага?
Обърках се ..ключ сол съм...не нота!
Химн на котките....9 пъти повече любов.
НОктите...на дълбоко.
плодове и зеленчуци | 26 април 2012 г. в 12:33
Прекрасна поема и самия начин на писане ми хареса...