Ти не помниш.Не слушаш...Чувстваш ли понякога?
Глупавите ми отговори ...на смешните ти въпроси.Морска пяна....като в приказката да изчезна ли...да се удавя.
Не съм русалка...знаеш,трябва.Боли ли те да знаеш,че ме бутна в океана...Или ти харесва да чоплиш нечия рана?Ти някога чувстваш ли?Морска пяна и сол в главата ти щипе....Трябва ми сигурно нова приказка....Трябват ми звездите,слънцето и тревата....водата и солта на теб....сълзи по стара домашна рецепта....оставям.Сготви си с тях любов....нахрани си душата.
ранни записвания 2012 в Бодрум | 1 декември 2011 г. в 0:51
това е така - тъп отговор на тъп въпрос :))))))))))))
храна за кучета | 20 февруари 2012 г. в 11:19
Много емоционална поема! Думите сякъш събуждат в мен борба, отрицание и съжаление с "Не съм русалка.....Ти не помниш.Не слушаш...", малко гняв "Чувстваш ли понякога?Глупавите ми отговори ...на смешните ти въпроси.Морска пяна....като в приказката да изчезна ли...да се удавя." и накрая доза примирение и много любов... Прекрасна плетеница от чувства и емоции! Поздравления!
Екскурзии Австрия | 7 май 2012 г. в 13:31
Поемата е много разчувстваща. Четеейки се замисляш, какво ли е накарал поета да я напише.
почивки в чужбина | 14 август 2012 г. в 13:08
Тези въпроси "Ти не помниш.Не слушаш...Чувстваш ли понякога?", са доста тежки, хубаво пишеш и картинката е красива.
почивка бали | 10 септември 2012 г. в 21:21
Да си кажа честно ей тази част от стиховете ти ме порази: "Боли ли те да знаеш,че ме бутна в океана...Или ти харесва да чоплиш нечия рана?Ти някога чувстваш ли?Морска пяна и сол в главата ти щипе....Трябва ми сигурно нова приказка....". В началото стиховете ми звучат малко хаотично, като че много емоции и чувства се опитват да излезнат наведнъж навън. Но тази част, която цитирам е страхотна, подредена и толкова концентрирана. Точно в такова състояние съм била да се чудя дали някой наистина съжалява за стореното или му доставя удоволствие мъката на другите...
доставка на плодове и зеленчуци | 18 септември 2012 г. в 13:13
От много време не бях чела нещо толкова силно и добре написано.Използваш страхотно думите.В тях се съдържа много и всичко не изказано може да се почувства."Трябва ми сигурно нова приказка....Трябват ми звездите,слънцето и тревата....водата и солта на теб....сълзи по стара домашна рецепта....оставям.Сготви си с тях любов....нахрани си душата."много разчувстващо.В крайна сметка каквото й да става трябва да продължим, да си напишем една нова и по хубава приказка.Да си вземем поука от старата , да затворим страницата и да напишем нова с по лъскави корици.
парфюм булгари | 1 ноември 2012 г. в 11:41
Тъжни стихове, пишеш много задълбочено.Неприятно е когато един вид те предадът, както пишеш те бутнат в океана.
Unknown | 17 ноември 2015 г. в 15:45
Здравейте, представям Ви проекта Manu Propria, който има за цел да покаже многообразието от български таланти.
Желанието ни е да споделим творчеството на български творци в областта на литературата и визуалните изкуства.
Всеки ден представяме по двама творци, съчетани като пишещ и рисуващ, или пишещ и фотограф.
Вече са готови първите три части онлайн книга от проекта:
http://issuu.com/manupropria-part1/docs/manupropria_1_2
http://issuu.com/manupropria-part1/docs/manu_propria_2
http://issuu.com/manupropria-part1/docs/manu_propria_3_1_
но предстоят още....
Страницата на Manu Propria можете да посетите тук:
https://www.facebook.com/pages/Manu-propria/394893477344084?ref=hl
Ако това, което видите Ви импонира, ще се радвам да ми изпратите 2 кратки произведения (или откъси ) по Ваш избор, текст за Вас и снимка, за да мога да Ви включа в онлайн книгата на проекта, която е посветена само на български артисти.
Предварително благодаря!
Manu Propria