Всяка снежинка аз съм...вледенявам те.
Усещаш ме.. когато ти стане студено...аз съм..ЛЕДЕНА СЪМ..такова било времето ..Така Трябва ..дебел лед да стъпваш спокойно,да не падаш всеки път.За топли мисли нямаш място ледникът в ума ти е гигант!
Всяка мъгла аз съм...обърквам те, не можеш да виждаш светът ..на хората..или човеците ..не знам ти как им казваш.
Всеки вятър аз съм...бутам те и правя рани по колената и главата ти ...спъвам те ..отвявам душата ти.Мразиш.
Всеки дъжд аз съм... наводнявам те...и правя локви ..кал не където трябва.
Всяка снежинка аз съм...галя те,умирам от нежност..РАЗТАПЯШ МЕ...стопляш като капучино с шоколад...за малко.
Всяка мъгла аз съм... Прегръщам те далеч от погледа на хората или човеците ...избери си.
Всеки вятър аз съм...нося те с мен и ти шепна ...тайните за ..любовта на цветята и тревите...и как пчелите си губят ума.
Всеки дъжд аз съм..поливам и най-скритите места във теб .. да не си жаден..да не ти е сухо ..да можеш да ми набереш букет трева...
vlad | 16 януари 2012 г. в 10:49
О! Виж, каква музика долита от думите...
Хубаво е.
Почти като ...сезона...
който очакваме с нетърпение.
И широко разтворени обятия.
Екскурзии Скандинавия | 18 април 2012 г. в 13:07
Пишеш много хубаво и поетично! Думите ти успяват да влезат в сърцето и да бъдат почувствани...
диабетични храни | 5 май 2012 г. в 10:24
Много лирика и романтика откривам в тези стихове... прекрасни са!
диабетични храни | 25 май 2012 г. в 12:04
"Всяка мъгла аз съм...обърквам те, не можеш да виждаш светът ..на хората..или човеците ..не знам ти как им казваш."много красиви думи, хубаво стихче.